Diablo 2

Интересувате се и от други игри - споделете тук.
Потребителски аватар
LEXX
Нов потребител
Нов потребител
Мнения: 1
Клас: Варварин
Помощник: Тамплиер

Re: Tyrael's Might

Мнение от LEXX » 03 фев 2019, 05:20

Dimcho написа:
29 ное 2017, 18:33


Когато най-накрая намериш Tyrael's Might - so much win :D
Моля те, не споделяй повече видеа на тоя лентяй, който проси пари от малолетни дечица по интернет. Мислех, че тук е само за фенове на Диабло 2, а за мен един човек, който играе Диабло, не от страст към играта, а за пари, е последното нещо от което се нуждае тази, иначе много хубава, тема. Мистър Лама е човек с нисък морал и абсолютен позор за обществото на играчите на Диабло, независимо, че има безброй заслепени последователи, които ще твърдят обратното, сякаш живота им зависи от това. Гледал съм му достатъчно видеа и съм го преценил отдавна, достатъчно е да видиш как третира аудиторията си, сякаш той е по-висша форма на живот от тях. В същото време прави 24 часови стриймове, в които срещу цени от рода на 50-100-200 долара, може да му правиш пакости по развитието на героите, а дечицата плащат, та пушек се вдига - това не е гейминг, а трагедия. За мен е доста жалко, че такъв човек е сред лицата на Диабло обществото в интернет.

Достатъчно за това, минавам на положителен тон. Аз съм от по-новите фенове на Диало 2 и hack and slash ARPG жанра като цяло. Само до преди няколко години смятах този тип игри за един от най-скучните въобще, като най-омразна от всички ми беше именно Диабло 2. И всичко това против факта, че съм израстнал с фентъзи RPG-та като Готик (първите две от поредицата), Моруинд и Дагърфал.
В последствие разбрах, че проблемът не е в Диаблото, а в мен... каква изненада нали? Просто настройката ми беше погрешна, защото ако подходиш към Диабло като към сериозно, диктувано от сюжет RPG, то непренно ще останеш разочарован. И не че Диабло 2 има слаб сюжет, просто, нека си го кажем честно - никой не играе такъв тип игри заради сюжета. Знаех, че хората играят играта заради мултиплеъра най-вече и заради "златната треска" или с други думи, тръпката от ловът на ценни предмети - нещо в което и аз исках бързо вникна, но така и не успявах, защото явно нямах нужното търпение, за да разбера тънкостите, а и Диабло 2 е игра, която идва от една ера, в която почти нищо не се пояснява в дадената "in game" информация. Така многократно започвах герои и ги зарязвах насред Акт 2 или в началото на Акт 3, просто защото не знаех какво по дяволите върша и така бързо губех интерес. И все пак мисълта, че все зарязвам нещата преди развръзката им не спираше да ме човърка. Така един ден се събудих с твърдото убеждение и решителност да се превърна в Диабло фанатик... най-вече защото имах много свободно време за убиване и не можех да реша какво ми се играе. Същия ден прекарах доста време по wiki-та и по youtube канали на тема Диабло, в изучаване на build-ве и ценни съвети... в крайна сметка пак си останах пълен noob, но искрата пламна. Оттогава насам изучих десетки build-ве и докарах десетки герои до над 80 левел. Най-успешен герой ми е една 96 левел магьосница, с която си фармих екипировка за останалите ми проекти.

В мномента съм в окло едногодишна пауза от играта, но рано или късно пак ще се върна... просто в този тип игри няма как да не прегрееш след време. Благодарение на Диабло обаче станах голям фен на целия жанр от подобни игри. На второ място в списъка ми е Titan Quest, която си е истинско бижу с великолепна loot система, а и се отличава достатъчно като атмосфера, за да бъде добър заместник когато часовете в Диабло натежат и ти трябва почивка и смяна на обстановката. Torchlight 2, от създателите на Диабло, пък е една още по-лека и забавна версия на класиката на Близард. Купих и Диабло 3 с експанжъна миналата година, и макар да се забавлявах доста с нея, някак много бързо я забравих и като цяло остави най-слаби впечатления от всичко подобно, което съм играл... просто в Д3 се чувствам откъснат от екшъна, всичко се развива толкова бързо, а случващото се на бойното поле е един ужасен хаос от ефекти до такава степен, че не знаеш какво се случва. Просто си изреждаш атаките една след друга, чакаш на минат cooldown-ите и изреждаш атаките пак докато утрепеш всичко. Д3 просто е един елементарен цирк, лишен от каквато и да е дълбочина. Не помага и факта, че е Д3 е много по лесна игра от предшественика, а освен това е със скучна екипировка. Легендарните предмети валят като порой на Torment Difficulty, което до голяма степен прави всеки легендарен "дроп" абсолютно незначителен. Друго си беше усещането в деня в който Пиндълскин ми пусна Windforce - ето това е чувство, което Д3 никога няма да ми достави.

Пробвах и Path of Exile, но в нея не ми хареса (засега) прекалената сложнотия и ексцентричната им in game валута. Също не ми хареса, че и тя като Диабло 3 е миш-маш от специални ефекти, сред които героя ти се губи по време на битка. Дразни ме и че е задължително онлайн.

Grim Dawn e още едно заглавие, което ми идва на ум и което ме остави със смесени чувства, които се дължат на Titan Quest фенщината ми. GD е от създателите на TQ и аз очаквах нещо, което да ми напомня на втората. Вместо това GD се опитва да бъде нещо, което не е - Diablo. Все едно че играя Диабло 2 мод за Titan Quest. След минаването на първата трудност играта ме уби от скука. Има много интересни идеи в нея, но просто не успя да ме грабне, скоро обаче ще й дам още един шанс, защото след Д2 си научих урока и допускам възможността проблемът ми с ГД въсщност да е в мен. Откачено изглежда, но съм сигурен, че някои от вас ще ме разберат. :lol:

Май много взех да се отклонявам...
За графиката в Д2 какво да кажа? Има хора, които я оплюват защото била стара, но това е някак... де знам лицемерно? Сега говорят колко мазна изглежда Д3, но познайте какво, след 15 години, същите хора ще я оплюват, че е грозна. За мен лоша графика не съществува, има само различна такава и лош арт дизайн. Diablo 2 има уникална визия и прекрасен арт дизайн, със сигурност по-добър от този в Д3. Аз ако ще се оплаквам за нещо, то това ще е управлението, което си е доста дървено в сравнение с други подобни игри, но това е разбираемо, времената са били такива. То даже любимата ми, Готик, е 100 пъти по-дървена като управление и в нея да се научиш как се размахва меча си е цяла наука... съвсем сериозно. :D

Ок, едно нещо доста ме дразни в Д2 и то е, че го няма така наречения Shared Stash. В игра в която има предмети, които са толкова редки, че може да ти се паднат веднъж за цял живот, си е доста страховито да играеш на single с мисълта, че може да ти се изсипе някой Griffon's Eye, докато цъкаш с варварин. Освен това как да си разпределиш готината екипировка по герой? Нима трябва да продавам всичко ценно и полезно, което намеря... е сори, ама това се различава от моята философия в този тип игри. A аз понеже со предпочитам (и то доста) да играя именно single, се налага да прибягвам до модове като plugy, заради които не мога да играя с последния пач и така съм принуден да цъкам в window mode. Знам, че през 2000-ната година концепцията за shared stash не е била актуална, но днес тя е абсолютен стандарт в жанра. Та се чудя, след всички тия години и безброй пачове, толкова ли не можаха пустите близардци да сложат единo общо сандъче и в Д2? Едва ли ще е толкова трудно да се направи. За капак инвентара и stash-a са безбожно тесни... а и като се натовариш до уши с charm-oве, мъката е пълна. Общо взето критиката ми ограничава с тези неудобства.

Диабло си остава до ден днешен нещо велико и нито графика, нито малките технически неудобства могат да оспорят този факт. Радвам се, че дадох повече от един шанс на играта, за да ме спечели.

Потребителски аватар
Dimcho
Модератор
Модератор
Мнения: 2344
Местоположение: София
Клас: Варварин
Помощник: Тамплиер
Контакти:

Diablo II Remastered Cinematic

Мнение от Dimcho » 06 юни 2019, 12:31


Отговори