Моля те, не споделяй повече видеа на тоя лентяй, който проси пари от малолетни дечица по интернет. Мислех, че тук е само за фенове на Диабло 2, а за мен един човек, който играе Диабло, не от страст към играта, а за пари, е последното нещо от което се нуждае тази, иначе много хубава, тема. Мистър Лама е човек с нисък морал и абсолютен позор за обществото на играчите на Диабло, независимо, че има безброй заслепени последователи, които ще твърдят обратното, сякаш живота им зависи от това. Гледал съм му достатъчно видеа и съм го преценил отдавна, достатъчно е да видиш как третира аудиторията си, сякаш той е по-висша форма на живот от тях. В същото време прави 24 часови стриймове, в които срещу цени от рода на 50-100-200 долара, може да му правиш пакости по развитието на героите, а дечицата плащат, та пушек се вдига - това не е гейминг, а трагедия. За мен е доста жалко, че такъв човек е сред лицата на Диабло обществото в интернет.
Достатъчно за това, минавам на положителен тон. Аз съм от по-новите фенове на Диало 2 и hack and slash ARPG жанра като цяло. Само до преди няколко години смятах този тип игри за един от най-скучните въобще, като най-омразна от всички ми беше именно Диабло 2. И всичко това против факта, че съм израстнал с фентъзи RPG-та като Готик (първите две от поредицата), Моруинд и Дагърфал.
В последствие разбрах, че проблемът не е в Диаблото, а в мен... каква изненада нали? Просто настройката ми беше погрешна, защото ако подходиш към Диабло като към сериозно, диктувано от сюжет RPG, то непренно ще останеш разочарован. И не че Диабло 2 има слаб сюжет, просто, нека си го кажем честно - никой не играе такъв тип игри заради сюжета. Знаех, че хората играят играта заради мултиплеъра най-вече и заради "златната треска" или с други думи, тръпката от ловът на ценни предмети - нещо в което и аз исках бързо вникна, но така и не успявах, защото явно нямах нужното търпение, за да разбера тънкостите, а и Диабло 2 е игра, която идва от една ера, в която почти нищо не се пояснява в дадената "in game" информация. Така многократно започвах герои и ги зарязвах насред Акт 2 или в началото на Акт 3, просто защото не знаех какво по дяволите върша и така бързо губех интерес. И все пак мисълта, че все зарязвам нещата преди развръзката им не спираше да ме човърка. Така един ден се събудих с твърдото убеждение и решителност да се превърна в Диабло фанатик... най-вече защото имах много свободно време за убиване и не можех да реша какво ми се играе. Същия ден прекарах доста време по wiki-та и по youtube канали на тема Диабло, в изучаване на build-ве и ценни съвети... в крайна сметка пак си останах пълен noob, но искрата пламна. Оттогава насам изучих десетки build-ве и докарах десетки герои до над 80 левел. Най-успешен герой ми е една 96 левел магьосница, с която си фармих екипировка за останалите ми проекти.
В мномента съм в окло едногодишна пауза от играта, но рано или късно пак ще се върна... просто в този тип игри няма как да не прегрееш след време. Благодарение на Диабло обаче станах голям фен на целия жанр от подобни игри. На второ място в списъка ми е Titan Quest, която си е истинско бижу с великолепна loot система, а и се отличава достатъчно като атмосфера, за да бъде добър заместник когато часовете в Диабло натежат и ти трябва почивка и смяна на обстановката. Torchlight 2, от създателите на Диабло, пък е една още по-лека и забавна версия на класиката на Близард. Купих и Диабло 3 с експанжъна миналата година, и макар да се забавлявах доста с нея, някак много бързо я забравих и като цяло остави най-слаби впечатления от всичко подобно, което съм играл... просто в Д3 се чувствам откъснат от екшъна, всичко се развива толкова бързо, а случващото се на бойното поле е един ужасен хаос от ефекти до такава степен, че не знаеш какво се случва. Просто си изреждаш атаките една след друга, чакаш на минат cooldown-ите и изреждаш атаките пак докато утрепеш всичко. Д3 просто е един елементарен цирк, лишен от каквато и да е дълбочина. Не помага и факта, че е Д3 е много по лесна игра от предшественика, а освен това е със скучна екипировка. Легендарните предмети валят като порой на Torment Difficulty, което до голяма степен прави всеки легендарен "дроп" абсолютно незначителен. Друго си беше усещането в деня в който Пиндълскин ми пусна Windforce - ето това е чувство, което Д3 никога няма да ми достави.
Пробвах и Path of Exile, но в нея не ми хареса (засега) прекалената сложнотия и ексцентричната им in game валута. Също не ми хареса, че и тя като Диабло 3 е миш-маш от специални ефекти, сред които героя ти се губи по време на битка. Дразни ме и че е задължително онлайн.
Grim Dawn e още едно заглавие, което ми идва на ум и което ме остави със смесени чувства, които се дължат на Titan Quest фенщината ми. GD е от създателите на TQ и аз очаквах нещо, което да ми напомня на втората. Вместо това GD се опитва да бъде нещо, което не е - Diablo. Все едно че играя Диабло 2 мод за Titan Quest. След минаването на първата трудност играта ме уби от скука. Има много интересни идеи в нея, но просто не успя да ме грабне, скоро обаче ще й дам още един шанс, защото след Д2 си научих урока и допускам възможността проблемът ми с ГД въсщност да е в мен. Откачено изглежда, но съм сигурен, че някои от вас ще ме разберат.
Май много взех да се отклонявам...
За графиката в Д2 какво да кажа? Има хора, които я оплюват защото била стара, но това е някак... де знам лицемерно? Сега говорят колко мазна изглежда Д3, но познайте какво, след 15 години, същите хора ще я оплюват, че е грозна. За мен лоша графика не съществува, има само различна такава и лош арт дизайн. Diablo 2 има уникална визия и прекрасен арт дизайн, със сигурност по-добър от този в Д3. Аз ако ще се оплаквам за нещо, то това ще е управлението, което си е доста дървено в сравнение с други подобни игри, но това е разбираемо, времената са били такива. То даже любимата ми, Готик, е 100 пъти по-дървена като управление и в нея да се научиш как се размахва меча си е цяла наука... съвсем сериозно.
Ок, едно нещо доста ме дразни в Д2 и то е, че го няма така наречения Shared Stash. В игра в която има предмети, които са толкова редки, че може да ти се паднат веднъж за цял живот, си е доста страховито да играеш на single с мисълта, че може да ти се изсипе някой Griffon's Eye, докато цъкаш с варварин. Освен това как да си разпределиш готината екипировка по герой? Нима трябва да продавам всичко ценно и полезно, което намеря... е сори, ама това се различава от моята философия в този тип игри. A аз понеже со предпочитам (и то доста) да играя именно single, се налага да прибягвам до модове като plugy, заради които не мога да играя с последния пач и така съм принуден да цъкам в window mode. Знам, че през 2000-ната година концепцията за shared stash не е била актуална, но днес тя е абсолютен стандарт в жанра. Та се чудя, след всички тия години и безброй пачове, толкова ли не можаха пустите близардци да сложат единo общо сандъче и в Д2? Едва ли ще е толкова трудно да се направи. За капак инвентара и stash-a са безбожно тесни... а и като се натовариш до уши с charm-oве, мъката е пълна. Общо взето критиката ми ограничава с тези неудобства.
Диабло си остава до ден днешен нещо велико и нито графика, нито малките технически неудобства могат да оспорят този факт. Радвам се, че дадох повече от един шанс на играта, за да ме спечели.
