История на Диабло

Глава първа - Опетняването на Тристрам

Изображение


-2-
От момента на Създаването ангелските легиони на Рая и демоничните орди на Ада водели непрестанна война, позната като "Вечния конфликт". След безкрайни битки индивиди и от двата лагера, изморени от войната, решили да потърсят място, което да нарекат свой дом, и където биха могли да живеят в мир.


-3-
Използвайки силата на масивна реликва, позната като "Световния камък", те създали "Светилището" - свят, скрит от Рая и Ада.

Ангелите и демоните, които живеели в този нов свят, започнали да създават свое общо потомство от хибриди, наричани "Нефилими" - първото поколение от хора. С течение на времето, ангелите започнали да се боят от нефилимите и техния потенциал, и решили да променят структурата на "Световния камък", с което да ограничат силите на наследниците си. След няколко поколения човечеството забравило за тайните, заключени в кръвта му.


-4-
В крайна сметка Рая и Ада научили за съществуването на "Светилището" и се сблъскали в този свят в ужасяващата "Война на греховете". След като се стигнало до патова ситуация, двете страни решили да прекратят военните действия в "Светилището", оставяйки човечеството да следва съдбата си. Но за жалост, Баал, Мефисто и Диабло - тримата "Велики злини" и предводители на Ада, планували да използват хората като пионки в своята война.

Това довело до несъгласия между по-низшите демони, който решили да въстанат. Легионите на Ада били почти разрушени от този конфликт, но успели да изпратят в изгнание тримата "Велики злини". Архангелът Тириел успял да забележи троицата, когато се разхождали измежду хората в "Светилището", и тайно създал "Хорадримите" - група магьосници, чиято задача била да уловят "Велики злини". Използвайки "Душевни камъни", те успели да заключат есенциите на тримата и ги скрили из "Светилището".

Изображение


-5-
Около две столетия минали без машинации от страна на "Велики злини", докато Крал Леорик решил да избере Тристрам за своя престолен град. Без да знае, есенцията на Господаря на ужаса - Диабло, била затворена под малкия град.

След толкова време стените на "Душевния камък" били започнали да отслабват, а Диабло можел да вниква в съзнанията на хората, живеещи над него. Под въздействието на демона, един от доверените хора на Леорик - архиепископ Лазар - освободил Диабло.


-6-
С Диабло на свобода, Лазар започнал да изкривява волята на Леорик. Шептял в ухото му за несъществуваща заплаха от съседното кралство - Уестмарч, при което Леорик изпратил най-големия си син - Принц Ейдън - с армията. Лазар отвлякъл по-малкия син на Леорик - Принц Албрет, за да може Диабло да обладае ума на детето и възвърне физическата си форма.

Докато Диабло пиел от ужаса на малкия принц, злото под Тристрам започнало да се разпростира из града.


-7-
Ейдън се завърнал в Тристрам и се заклел, че ще освободи по-малкия си брат и ще прочисти града. Авантюристи от целия свят се стекли на помощ, включително и убиица от "Сестринството на сляпото око", магьосница от клана "Вижерей" от Кехиджистан и голям брой бойци, тренирани да използват различни брони и оръжия.

Героите били подпомагани от неколцината спасили се жители на Тристрам - Гризуолд Ковача, който поправял броните и оръжията; Вещицата Адриа, която им давала различни отвари и магически книги; и Декард Кейн, който бил последният оцелял Хорадрим, и им подпомагал със своите знания.

Изображение

-8-
Лазар бил убит под Тристрам, а Ейдън предизвикал Диабло, който бил обладал неговия брат и го превърнал в нечовешко чудовище. Ейдън успял да победи Диабло, но не и да унищожи "Душевния камък". Обезпокоен, че Диабло ще остане свободен да зарази и други невинни хора, Ейдън забил камъка в собственото си чело, надявайки се с това той да затвори Диабло.

Изтощеният Ейдън се завърнал в Тристрам, но градските веселби не успели да успокоят тъмната есенция, която присъствала в неговото съзнание. Кратко след победата си принцът заминал на изток, търсейки отговори и … спасение.



Глава втора - Тъмният скитник

Изображение

-10-
Въпреки че Ейдън се съпротивлявал, малко по малко той бил принуден да изпълни мисията на Диабло - да освободи своите братя. При пътуването си Ейдън преминал през "Манастира на мошениците", което била главната база на ордена, познат като "Сестринството на сляпото око". Душата на Диабло призовала зли демони, които прогонили всичките обитатели от дома им. Мариус - стар скитник, който взел убежище в манастира, учудващо се оказал незасегнат от атаката.

Не бил сигурен дали чудовищата са само в неговото съзнание, което се бушувало под влияние на опиатите, но решил да последва Ейдън, към когото се обръщал само с "Тъмния скитник".


-11-
Група герои, водени от идеята да унищожат злото, се събрали в малко убежище заедно с оцелелите мошеници от манастира. Сред тях били:

Варварин от планината Ареат
Амазонка от островите Сковос
Паладин от вярата на Закарум
Магьосница от Кехджистан
Некромансър от източните джунгли

Изображение

-14-
След освобождението на Декард Кейн, държан в плен от демоните, героите прочистили манастира, но било твърде късно да хванат Ейдън.

Придружен от Мариус, Ейдън пътувал до гробница на изток, където великият Хорадрим Тал Раша се бил пожертвал, забивайки "Душевния камък" на Баал - Господар на Разрушението - в гръдния си кош.

В гробницата Архангел Тириел се сблъскал с Ейдън. В същото време Баал успял да се освободи, като примамил Мариус да махне камъка от отслабналото тяло на Тал Раша.


-16-
Ейдън и Баал успели да надделеят над Тириел и да го затворят в гробницата, но не и преди архангелът да даде команда на Мариус да вземе част от камъка на Баал от Ада и да го унищожи. Това би било достатъчно да прогони Баал (или който и да е от "Велики злини") от "Светилището".

Когато героите успели да достигнат гробницата, Мариус, Баал и Ейдън вече ги нямало. Шампионите бързо освободили Тириел, който ги помолил да последват посоката на Мариус и да осигурят победа в отчаяната мисия на архангела.


-17-
Героите на човечеството преследвали Ейдън и Баал до Травинкал - божествено място за религията на Закарум, където "Великите злини" успели да освободят брат си Мефисто от затвора му. Обединени, те най-накрая успели да подкарат своя план да доминират над човечеството в действие - Диабло разкъсал смъртната плът на Ейдън и преминал през портал към Ада, за да обедини армиите, докато Мефисто останал в "Светилището", за да подсигури безпрепятственото завръщане на брат си.

Когато героите пристигнали в Травинкал, били принудени да се бият не само с Мефисто, но и с опорочените светила на Закарум. След свирепа битка, която разтърсила основите на убежището на Мефисто, героите на човечеството успели да победят Господаря на Омразата и да пренесат неговия "Душевен камък" през портала към Ада.

Изображение


-18-
Дълбоко в пределите на Ада героите унищожили "Душевния камък" на Мефисто върху "Наковалнята на Разрухата", след което проследили Диабло до сатанинска катедрала, разрязана от реки кръв и лава. На това бойно поле героите се сблъскали с Господаря на Ужаса, използвайки цялата си сила и храброст срещу безкрайната му неприязън. След толкова много време Диабло бил победен, а неговият "Душевен камък" - унищожен в сърцето на Ада.

В същото време Баал пътувал на север с мисията да поквари "Световния камък", принуждавайки човечеството да мине на страната на злото. Баал решил да избегне съдбата на своите братя и издирил Мариус, който обзет от страх и ужас, не успял да унищожи "Душевния камък", потърсил убежище в лудница. Дегизиран, Баал успял да принуди Мариус да му даде камъка … след което го убил по жесток начин.



Глава трета - Господарят на разрухата

Изображение


-20-
Въоръжен с "Душевния камък", който изтръгнал от ръцете на мъртвия Мариус, Баал лично ръководил атаката над северните части на Ареат - свещена планинска част за могъщите варварски племена. Неговата цел била самата планина Ареат - мястото, където бил скрит "Световния камък", използван за сътворението на "Светилището".

Легионите на Баал минавали и опустошавали всички крепости наред с изключение на Харогат, където група от митични вождове се пожертвали, за да издигнат магическа бариера и да предпазят дома си.


-21-
Нилейтък, единственият оцелял вожд, се усъмнил в силата на тази бариера и сключил сделка с Господаря на Разрухата.

Баал щял да пожали Харогат в замяна на древна реликва, която би му дала достъп до планината, невъзпрепятстван от "Древните пазители".

Изображение


-22-
Героите, които победили Диабло, последвали Баал на север, където били придружени от двама нови последователи. Една убиица от ордена на Виз-Джак’Таар, който бил изграден да преследва бегълци-магьосници. Другият бил друид от горските земи на Скосглен, който използвал силите на природата и можел да се превъплъщава в различни зверове.

С помощта на Тириел героите успели да пробият обсадата на Харогат и да стигнат до града.


-23-
В града те разкрили сделката на Нилейтък и победили предателя в битка, след което си пробили път до върха на Ареат, но разбрали, че Баал е вече в сърцето на планината. Преди да успеят да го настигнат и спрат, те трябвало да победят "Древните пазители", а в това време Баал вече започнал своята разрушителна работа върху "Световния Камък".


-24-
В сърцето на Ареат героите се изправили лице в лице срещу Баал и в ожесточена битка успели да го надвият. Уви, той вече бил променил "Световния камък", който започнал да сее хаос из "Светилището".

Изображение

Архангел Тириел решил да спаси човечеството. Хвърлил своя меч "Ел’друин" и успял да унищожи камъка, което разрушило и голяма част от земята около планината, включително варварските селища, в катастрофална експлозия. "Светилището" вече било разкрито пред погледа на Рая и Ада.



Глава четвърта - Падналата звезда

Изображение


-26-
С разрухата на "Световния камък" ролята на "Светилището" във "Вечния конфликт" е променена завинаги. Повечето хора забравили ужасите от по-ранните години, а градчето, наречено Новия Тристрам, се появило недалеч от мястото, където преди време Диабло бил затворен под земята.

Но Декард Кейн не бил забравил. Довел осиновената си племенница Лия в Новия Тристрам, продължавайки да изучава злото, което някога лежало под катедралата. Той бил сигурен, че е само въпрос на време преди гибел да засегне отново "Светилището", като в продължение на 20 години неговите предупреждения били лесни за игнориране … докато една звезда не паднала от небето.

Тя ударила катедралата и запратила Декард Кейн в огромен кратер, а Лия отишла да потърси помощ.


-27-
Падналата звезда привлякла герои от различни земи:
Варварин - скитник, оцелял от разрухата на Ареат;
Ловец на демони, воден от отмъщение;
Монах от манастирите на Ивгород;
Знахар от племената на Умбуру;
Магьосник от островните земи на Шиансай;

Всеки от тях демонстрирал несравними умения, напомнящи за нефилимите, раждани от ангели и демони преди векове.

Изображение


-28-
Героите откликнали на молбата на Лия за помощ и намерили Кейн, който оцелял и се биел за живота си срещу скелети, съживени от енергията на звездата. След проучване на кратера, те открили, че звездата всъщност е човек, който нямал никакви спомени за пристигането си в "Светилището".

Имало малко улики за това кой е - зловеща поличба, която не си е спомнял (въпреки че бил сигурен за това колко е важна) и неговия меч, който бил счупен от падането.

След две десетилетия, прекарани в очакване на следващото зло, Кейн разпознал съдбата на мъжа като ключ, който би помогнал в тълкуването на настъпващата тъмнина, и дал задача на нефилимите - да съберат парчетата на меча.


-31-
Въпреки че героите успели да възстановят меча, Магда - член на култа на един от по-низшите злини - Белиал - се опитала да вземе парчетата и ранила смъртоносно Кейн, преди да избяга от Лия и останалите. На смъртния си одър, пред очите на скърбящата Лия, Кейн възстановил меча. Страданията му не били напразни - мечът помогнал на странника да си спомни кой е - падналият ангел Тириел, който пожертвал своя архангелски статут, за да предупреди човечеството за пристигането на двама господари на демони.

Изображение

По-малките злини, които някога изгонили Диабло и братята му от Ада - Белиал, Господаря на лъжите, и Азмодан, Господаря на греха - били на свобода в "Светилището", целящи доминиране над човечеството.



Глава пета - Черният душевен камък

Изображение


-33-
Заедно с нефилимите Лия и Тириел последвали Магда до пустинния град на Калдеум. Приклещилия я в пълния с демони Алкарнус, където най-накрая успели да отмъстят за смъртта на Кейн, научавайки тъмна тайна преди Магда да издъхне.

Белиал, Господаря на Лъжите, се криел някъде в Калдеум, манипулирайки жители на града. Тириел и Лия претърсили канализацията за следи, но намерили само последователите на Белиал и … Адриа - отдавна изгубената майка на Лия, която някога помогнала на Ейдън да победи Диабло.


-34-
Конфликтът със силите на злото принудил Адриа да се покрие, като без никакво желание изоставила Лия. Двете много се зарадвали от факта, че са отново заедно, а Адриа разкрила защо е в Калдеум. Слугите на Белиал я пленили докато търсила реликва - "Черния душевен камък", който имал силата да завладее душите на Големи и Малки злини, прокуждайки ги завинаги от "Светилището".

Създателят на "Черния душевен камък" бил предател от редиците на Хорадримите, познат под името Золтан Кул. Той единствен знаел местонахождението на камъка, но бил мъртъв от векове. Използвайки магията на Лия, героите призовали духа на предателя и направили сделка - той щял да разкрие местоположението на реликвата … и бъде върнат към живот в замяна.

Изображение


-35-
Щом Кул бил възкресен в сърцето на своята пещера, той призовал камъка, но бил изненадан от факта, че там били затворени пет от седемте злини. Над 20 години Адриа внимателно била маркирала есенциите на петте господари на демони, за да бъдат хванати в капана на камъка.

Усъмнен в намеренията на вещицата, Кул предложил сделка на нефилимите - да работят с него за разрушаването Рая и Ада, придобивайки власт над "Светилището". Героите отхвърлили предложението и били принудени да се преборят със забранената магия на Кул.


-36-
С камъка в ръце героите се завърнали в Калдеум, решени да пленят Белиал в него … но намерили града обграден от армията на демона. Героите бързо успели да си пробият път до палата и разобличат Белиал, който се дегизирал като Хакан II - детето-император на Калдеум.

В своята ярост Белиал почти унищожил палата на императора заедно с героите, но те успели да го надвият и затворят есенцията му в "Черния душевен камък".

Изображение


-37-
След възстановяването на мира в Калдеум, нефилимите се приготвили да намерят и затворят Азмодан, но Лия получила видение, в което Господаря на греха ѝ се надсмивал. Хвалейки се със знанията си за "Черния душевен камък", разкрил своята инвазия над "Светилището" с начало от кратера Ареат.



Глава шеста - Обсадата на крепостта Бастион

Изображение

-39-
Крепостта Бастион, първоначално построена да ограничи заплахата от варварите, била почти паднала под обсадата на Азмодан. Въпреки че героите спрели опитите за разрушаване на стените от демоничните зверове, групи от демони се промъкнали през защитата и си проправили път, като убивали стотици цивилни и войници, които защитавали смело крепостта.

Следвайки напътствията на Адриа, героите прекосили кратера Ареат, за да унищожат "Греховните сърца" - демонични реликви от "Царството на греха", които подхранвали силата на армията на Азмодан.


-41-
В сърцето на кратера Ареат героите се сблъскали с Господаря на греха. Азмодан отприщил ужасяващите сили на Ада, превръщайки своето убежище в лабиринт от поквара и разлагащи се трупове.

След дълга битка, както тази с Белиал, героите успели да надвият Азмодан и да затворят есенцията му в "Черния душевен камък".

Изображение


-42-
Победоносно героите се върнали в крепостта, но заварили ужасна гледка - на върха ѝ Тириел бил окован в мистериозни вериги, а кръвта и телата на мъртвите войници оформяли ритуален кръг около Лия. В момента, в който Адриа забила "Черния душевен камък" в тялото на дъщеря си, се разкрила ужасяваща истина - вещицата служила на Диабло, а Лия - детето ѝ от Ейдън - била инструмент за Господаря на ужаса, с който планувал да се завърне.

Диабло почти моментално обзел тялото и ума на Лия, трансформирайки я напълно. Триумфираща от завръщането на своя господар, Адриа се измъкнала, оставяйки героите и Тириел ужасени от предателството.


-43-
От "Черния душевен камък" Диабло погълнал есенциите на Мефисто, Баал, както и на другите четири по-малки злини (Андариел, Дуриел, Белиал, Азмодан) и по този начин абсорбирал силата и злобата на всички господари на Ада.

Той отворил портал до "Диамантените врати" на Рая. Най-накрая бил толкова близко до осъществяване на желанието си да унищожи всички свои врагове и да властва над сътворението като "Върховно зло".


-44-
Изображение

… и Раят ще се разтресе



Глава седма - Върховното зло

Изображение

-46-
Диабло достигнал "Диамантените врати" на Рая във формата на Лия, но Империус, Архангел на Доблестта и главнокомандващ войската на Рая, разпознал своя враг през дегизировката и изгорил фалшивия му лик.

Диабло бил разкрит и двамата се сблъскали ожесточено, докато Империус бил победен, а Диабло разбил вратите. Силите на Ада били обсаждали Рая безброй пъти преди, но никога не успявали да разбият портата - до този момент.

Когато вратите паднали, останалите членове от "Съвета на Ангирис" - ангелските предводители, били бързо разпръснати.

Изображение


-48-
Бързайки да прекъснат плячкосването на Рая, Тириел и нефилимите последвали Диабло през портала. Там намерили ранения и победен Империус, който ги обвинил за въздигането на Диабло и разрухата.

Диабло бил безпощаден в оскверняването на Рая. Множество от най-силните демони на Ада били вече нахлули. Ангели били превръщани в демони. Легионите на Рая били обзети от отчаяние.

Невъзпрепятствани нефилимите си проправяли път през Рая, търсейки съветите на Итарел - Архангел на Съдбата. След като освободили Ауриел - Архангел на Надеждата, те се изправили срещу Диабло на върха на "Кристалната арка" - източникът на сила и живот за всички ангели.


-49-
Подсилен от душите на злините, Диабло отприщил непрестанни ужаси върху нефилимите, дори ги завел в своето "Царство на ужаса".

Но нефилимите успели, там където силите на Рая се провалили. След титаничен сблъсък превърнали физическата форма на Диабло в пепел.


-50-
След победата над Диабло стопаните на Рая започнали възстановяването на дома си.


-51-
Тириел се върнал обратно в "Съвета на Ангирис" като смъртно "Изражение на мъдростта" - качество, за което знаел, че ще е изключително нужно занапред. Той се стремял да изцели болката и недоверието, създадени от настъплението на Диабло, и да изгради съюз между ангелите и човечеството …

… но призракът на "Вечния конфликт" продължавал да засенчва надеждата му за обединение.


-53-
Изображение

… И в Края на дните,
Мъдростта ще изчезне,
когато Справедливост се стовари над хората.
Доблестта ще се превърне в Гняв
и всяка Надежда ще потъне в Отчаяние.
Смъртта най-накрая ще разпери криле над всички,
а Вярата ще се изпари завинаги.



Глава осма - Ангелът на Смъртта

Изображение

-55-
След като Диабло бил победен и пленен в "Черния душевен камък", от "Съвета на Ангирис" решили да го скрият в Рая, но Тириел имал колебания. Той събрал могъщи хора от "Светилището" и ги посветил като нови Хорадрими - първите след смъртта на Кейн. С тяхна помощ откраднал "Черния душевен камък" от Рая и планирал скриването му под руините на град Корвус.

Междувременно древна сила очаквала хода на Тириел. Малтаел, известен преди като Архангел на Мъдростта, бил измъчван от загадките на сътворението. Изоставил братята си в своето търсене за същината на душите, той се превърнал в "Ангел на Смъртта".


-56-
Когато нефилимите победили "Върховното зло", Малтаел решил да затрие всяко същество с демонско потекло, включително хората, слагайки край на "Вечния конфликт". Атакувал новия Хорадрим и взел "Черния душевен камък". Армиите му Жътвари - ужасяващи бойци, смесица от ангели и немъртви - започнали да убиват хората в близкия Уестмарч, събирайки купища души. С всяка отнета човешка душа се увеличавала и силата на Малтаел.

Той пренесъл "Черния душевен камък" в друго царство - Крепостта Пандемониум, която била фронтова линия на "Вечния конфликт". Тук Малтаел щял да преобрази камъка, така че да погълне всяка демонична есенция в "Светилището" .


-57-
С помощта на кръстоносец от вярата на Закарум, нефилимите се изправили срещу Малтаел. В битката той строшил "Черния душевен камък" и погълнал освободения дух на "Върховното зло", опустошавайки бойното поле от силите на Ада и Смъртта. След изтощителна битка, обединените сили на нефилимите надделели над "Ангела на Смъртта". Малтаел се изпарил в експлозия от енергия, освобождавайки всички консумирани души, включително и на Диабло.

Изображение


-58-
… А Тириел се запитал дали неговите нефилими, които надвили шампионите на Рая и Ада, някой ден биха се поддали на същата поквара, която принизила дори най-могъщите Архангели.


-59-
Изображение

Нефилимите направиха невъзможното.
Побеждавайки Смъртта, бяха изкупили греха
на ангелите … и спасили човечеството.
В този момент, след победата, видях
нефилимите в друга светлина - те са герои,
които могат да победят шампионите на
Рая и Ада.

Но в тях бие човешко сърце … такова,
което един ден може да се изкуши от поквара.
В този ден,
ще имат ли силата да се възпротивят?
Или ще се донесат нашата гибел?



Превод: unholykiss, Dimcho
Редакция: olfilthy, Orendist
Оригинал: The Story of Diablo